откъ̀ртвам се, -аш се, несв.; откъ̀ртя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. С къртене се отделям от нещо. Един къс от канара се откърти под краката ми и се търкулна надолу. Вазов. 2. За въздишка, стон ‒ отделям се откъсвам се с мъка. Въздишка се откърти от гърдите ѝ. Елин Пелин. Той се връщаше и с една дълбока въздишка, която съвсем неволно се откъртваше от гърдите му, тръшкаше се на пейката. Йовков. Една дълбока въздишка само се откърти от гърдите му и той сякаш изхлипа, та се смути пред другите двама войводи. Дим. Талев.
|